Какво разбираме под функционалност?
На първо място, това е способността на разглеждания обект да изпълнява функциите за които е предназначен, или желаем да изпълнява.
Мускулите са предназначени да се съкращават за да преместват в пространството звената за които са захванати. Сърдечният мускул да задвижва кръвотока, с което да се снабдяват мускулите с енергийни вещества, а мозъка с кислород и по този начин да се осигурява работата му. Мозъкът има когнитивни функции, т.е. да мисли, взима решения и управлява работата на мускулите, органите и системите.
Според функциите си, причисляваме мускулите към работната система на организма, сърцето към обезпечаващата, а мозъка към командната.
Всеки орган със своята функция, предназначение и значение.
В същността си метаболизма на белите мускулни влакна, ангажира почти всички системи на тялото с цел поддържане равновесието в работната им среда. Ако тренировките целенасочено биха подобрявали работата на тези органи и системи, то бихме могли да ги наречем функционални по отношение на тях.
Функционалната тренировка като основа за двигателна ефективност
Така например, клека с щанга е само средство за придобиване на сила, функционално използвана за да сяда и става човек от стола. Той никога не прави това с щанга на рамена.
Спомням си преди години, как специалистите в спортовете за издръжливост разглеждаха понятието функционалност, само по отношение на кардио-респираторната система (осигурителната) имаща водещо значение за издръжливостта.
Само че, механизмите за противодействие на умората се изразяват и в способността на мускулите да работят в режим на задълбочаващ се дискомфорт следствие недостига на кислород и високата киселинност.
Нарушения хомеостазис засяга предимно работната система – съкратителната способност на мускулите на фона на умора.
Това означава, че функционалната тренировка е тренировка не само на органите от сърдечно-съдовата и дихателна система, а и на мускулите.
Тя е тренировка и на контролната – нервна система и нейната способност да отложи отказа от съкращение на мускулите на клетъчно-молекулярно ниво.
Тук дори опираме до квантовата същност на енергийните процеси в клетките и структуриращите ги молекули и елементарни частици, електро-магнетизма и тясната вибрационно-информационна връзка между мозъка, мускулите, митохондриите, фасциите.
Всички те функционират с цел осигуряване на висока двигателна работоспособност.
Силата, бързината и продължителността на мускулните съкращения са насочени именно към обезпечаване и поддържане на движение в правилната посока, скорост и биомеханична картина с цел решаване на конкретни двигателни задачи.
Силата като двигателно качество и нейната функционалност
Силата е в основата на всички двигателни качества, затова нека насочим вниманието си към нея. Ако я разглеждаме, не като физическо, а като двигателно качество, а също и като способност за генериране на мускулно напрежение, то повече би трябвало да ни интересува, не толкова нивото на силата, а нейното функционално приложение и КПД.
Това поставя на преден план контрола и управлението на силата. В тази връзка говорим за функционалност на силата и приложния й характер.
При многоставните движения, каквито са обикновено тези в живота, „полезната сила“ (тази която осигурява резултата в основното движение) е резултат от взаимодействие на сили проявени от мускули агонисти, антагонисти, фиксатори, стабилизатори, ротатори, като едни от тях работят в преодоляващ, други в отстъпващ, а трети в статичен режим на съкращения.
В хода на движенията, силата която премества костните звена в желана посока е резултантна от сумирането на множество променливи сили, действащи в различни залавни места, стави и посоки, но в синергия с цел преодоляване или противодействие на външно съпротивление по определен начин.
Взаимодействието на вътрешните сили и понятието за полезна сила
Ако вътрешните сили действат между кости, сухожилия и мускули, то по-голям интерес за нас представлява отговорът на въпроса – как тези сили да си взаимодействат помежду си, за да реализират полезни външни сили, осигуряващи достоен резултат в основните движения които ежедневно правим.
За да се отговори на този въпрос, трябва да прецизираме понятието което ще използваме за сила, понятие което да интегрира в балансирано единство показатели, характеризиращи „полезната външна сила“ и коефициента (степента на използването й), проявен чрез реален двигателен резултат.
От тази позиция бихме могли да определим силата като способност за целенасочено въздействие (преодоляване или противодействие на външни съпротивления), чрез напрежения генерирани в мускулните фибри, координирани по степен и режим зависими от конкретна цел.
Обикновено тази цел е да се обслужваме ефективно в бита, който не във всички случаи изисква максимално влагане на усилия, а точното им дозиране и интелигентно управление.
Така на преден план излиза въпросът за КПД (коефициентът на полезно действие).
Значението на полезната сила в ежедневната двигателна среда
Ползата от наличната сила на човека се вижда, когато е функционално проявена в специална битова среда. В тази връзка бихме могли да използваме и понятието „полезна сила“, или „сила с полезно действие“, защото ако такава не е налична, процеса насочен към развиване на силата ще се обезсмисли.
Трябва да подчертаем, че това се отнася до възпитаване на кондиционираност за справяне с житейските предизвикателства, а не до безспорните ползи за здравето на мускулната маса корелираща високо със силата.
Нека целта ти при изпълнение на конкретно движение да бъде постигане на оптимална резултантна външна сила. Тя ще е насочена към реализирането на икономично или високо ефективно действие.
Това означава, че за да бъде рационално използвана тази сила, то тя трябва да бъде функционално реализирана чрез съответна техника на изпълнение на движенията.
От това следва, че и тренировъчните упражнения трябва да са обвързани по кинематика и динамика с ежедневните, за да се осъществи качествен трансфер на тренировъчни ефекти.
На преден план излиза координацията и придобиване на способности за ефективно използване на наличния психо-моторен потенциал в бита.
В това е и смисъла на понятието кондициониране на човека за живота.
Когнитивният компонент в системата „JK Fit Motion“
Нашата „JK Fit Motion“ система е базирана на основната идея за постигане на добра кондиция и здраве и психо-биологически баланс.
За това към този фундамент причисляваме и друг важен елемент – когнитивност.
В тази връзка в последния модул от нашата програма внимание се отделя на изработването на мисловно-програмни модели и тяхното възпроизвеждане в цялостни комплекси от движения.
Това е част от концепцията на “JK Think Motion”, интегрираща мисловна и двигателна дейност.
При това се изгражда разширена невронна мрежа и нервно-мускулна пластичност, подобрена способност за учене и запаметяване.
Принципи на „JK Think Motion“ и ролята на ловкостта
“JK Think Motion” системата използва „Принципа на смислова и перцептивна нагледност“ (Платонов, В., 2013), като подчертава важността не само на зрителния образ на движенията, но и на концептуалния им образ, като понятие включващо в себе си както смислова, така и сензомоторна информация за изпълнение на движенията в хода на цялостната тренировка.
Приема се, че ловкостта е функция на мозъчната дейност ефективно да контролира поведението на работната система и нейни елементи чрез свои биологични механизми за оценка на пространство и време.
Функционалната значимост на ловкостта в управлението на изпълнението на координирани сложни движения от мускулите в точните посоки и промяната им в хода на изпълнение, респ. промяна на скоростно-силовите им компоненти и др., ни дават основание да предположим, че по невроните не преминават само импулси, а и поток от значително по-сложна информация.
Следва да се приеме и вероятността, че самата импулсна вълна е носител на подобна информация, но с много по-сложен интеграционен състав и структура.
Като такава, енергийният й потенциал ще е и с многоспектърно отражение не само върху нервната система, а и върху други клетъчни структури на човешкото тяло.
Функционално-координационната тренировка като надстройка
Така стигаме до понятието Функционално-координационна тренировка.
„JK Fit Motion Functional” – нашата тренировъчна система за функционален фитнес.
Това е интензивна форма на спортуване, целяща постигането на добро здравословно състояние, психо-физиологичен баланс, физическа кондиция и оформяне на атлетично тяло.
Той може да се нарече още кондиционен фитнес, понеже развива физическите качества сила, бързина и издръжливост, както и координацията, гъвкавостта, ловкостта и общите функционални възможности на целия организъм с цел подобряване качеството на живот.
Също така и оформя мускулатурата на тялото. Тази форма на спортуване представлява надстройка на кардио и силовите тренировки и носи характеристиките на своеобразния трети модул от нашата тренировъчна програма.
Изисквания и подготовка преди функционален фитнес
Функционалният фитнес поставя сравнително високи изисквания към организма, най-вече с често включвания състезателен елемент, поради което може ефективно да се използва в тренировъчния процес на висококвалифицирани спортисти.
В сферата на високото спортно майсторство, като се има предвид използването на високоинтензивни и по-сложни в координационно отношение целенасочени упражнения, ние я терминуваме „функционално-координационна тренировка“.
Категорично не е препоръчително новакът фитнес ентусиаст да се отдаде „безрезервно” на нашумелите през последните години форми на „функционален” фитнес (напр. крос фит), ако преди това не е преминал базов минимум от физически общоразвиващи упражнения за гъвкавост, сила и издръжливост /в частност упражнения със свободни тежести/ – т.е. ако не е постигнал някакво приемливо ниво на функционална способност!
Докато не изградиш например възможност да преодоляваш поне тежестта на собственото си тяло на висилката или успоредката и не укрепиш ставния си апарат, не се захващай с по-интензивните форми на функционален фитнес!
Принципът на вълната и изграждането на техника в JK Fit Motion
Системата “JK Fit Motion” е изградена на база последователното и поетапно включване на тренировъчни програми (принцип на вълната – Ю. Карабиберов, 2011), обхващащи: изграждане на базов силов потенциал, равновесна устойчивост и баланс, заучаване правилната техника на изпълнение на едноставни и многоставни прости по структура движения, изграждане на двигателни технико-координационни навици и др.
Постепенно усвоявайки все по-сложни в координационно-техническо отношение фитнес форми на спортуване, с респ. стабилизиране на „връзката мисъл-действие”, по-напредналият вече фитнесмен може спокойно и безопасно да се отдаде на предизвикателствата на най-сложните форми на функционалния фитнес.
Това обстоятелство е продиктувано от факта, че съвременният човек е все по-обездвижен, със сравнително по-ниско ниво на физическо развитие и координационни способности от предците си, а оттам и по-неподготвен за предизвикателствата на ежедневието навън или вкъщи.
Той и по-трудно ще оцелее, поставен в сурови условия сред природата, носещи екстремални вибрационно-информационни полета.
Средства и уреди във функционалния фитнес
“JK Fit Motion” Functional“ включва многообразие от емоционални и атрактивни индивидуални и групови форми на фитнеса, често на фона на ритмична музика под ръководството на инструктор.
Уредите, които се използват, не са само традиционните щанги, дъмбели, машини, бягащи пътеки, велоергометри и т.н., а и корабни въжета, торби с пясък и вода, пудовки, тежки плътни топки (медицински), тръби с вода, ластици, вериги, чукове, бухалки, ремъци и др.
С тях се обезпечава комплексно и многостранно тренировъчно въздействие. Основната цел е тези въздействия да бъдат близки до естествените в бита и ежедневието и по този начин да се осъществи максималният пренос на ефекта им там.
С това се изграждат способностите за справяне с ежедневно възникващите ситуации.
Човек става и устойчив на травми, чрез моделиране на дозиран риск.
Структуриране на тренировките и принципът на единството
Трябва да подчертаем, че използването на многообразните форми на въздействие върху функциите на организма е подчинено на правила и закономерности.
Структурирането на тренировъчните комплекси по обем, интензивност и плътност на натоварванията е съобразено с биохимичните и физиологичните процеси, протичащи в организма.
С тази цел разработихме специални тренировъчни методи и принципи.
От значение е как се структурира тренировката, и затова обикновено подредбата на упражненията е:
от по-големите към по-малките мускулни групи
или от долни към горни крайници
от по-прости към по-сложни и т.н.
Докато при тренирането със свободни тежести и на машини препоръчахме спазване на „принципа на стабилност на системата трениращ–уред“, при функционалния фитнес това изискване е завишено до, фигуративно казано, „единство на тази система“, или казано по друг начин, сливане на уреда с тялото.
Елементите на тази система – уред и тяло – е наложително да работят в единство и пълна хармония.
Квантова динамика и специфики на балистичните движения
Квантовата физика обяснява това единство с хармонизиране на вибрационните честотни характеристики на елементите от системата и сливане на траектории, обособени от векторни величини на вложените сили.
Така напр., ако се изпълнява балистично упражнение като хвърляне на пудовка нагоре, е необходимо движението да е ускорително до момента на изпускане на уреда, т.е. той да се „догони“, като векторите на силите да предадат движенията от опорната точка на земята през краката, тялото, ръцете и се доускори, или по-вероятно да се сведе до по-малки загуби на скорост от мускулите на пръстите. За първи път В. Фурнаджиев, с разработена от него апаратура, изследвайки тласкането на гюле от Олимпийската ни шампионка Иванка Христова, доказа, че е невъзможно уреда да се ускорява докрай. Причината е, че малките мускулни групи на ръката и пръстите не могат да генерират достатъчна мощност за да доускорят движението на сравнително тежкия уред. Но все пак загубата на скорост е по-малка, сравнение с тази при която уреда не се изпуска.
Ако се изпълни кинематично подобното изхвърляне със щанга, движението в последната му част е закъснително.
Експериментално с апаратура Sensorize (Италия) доказахме, че отчитане на завършек на ускоряващото движение е значително по-рано сравнение с това, ако уреда се изпуска. Причината е, че щангата се спира в неговия край, за да остане в ръцете.
Това показва разликата в динамиката при изпълнението на двете класически упражнения.
Второто се използва в типично силовата подготовка, а първото — във функционалния фитнес и специфичната тренировка на лекоатлетите-хвърлячи.
Комплексно-динамични движения и спортен интелект
В ежедневието и спортната състезателна дейност на човека, в повечето случаи движенията са комплексно-динамични и извън предварително осъществена равновесна стабилизация на работещите системи.
В редки случаи се проявяват от изходно статично положение, както е във вдигането на тежести напр.
Свързаните в двигателни комплекси прости движения са взаимозависими и налагат моделирането и на идентични условия в тренировките по функционален фитнес.
Всяко движение има предистория и е следствие на предходно такова. Това показва, че движенията в комплекс са взаимно потенцирани и синергирани в анатомичен, биомеханичен, биохимичен, физиологичен план, с цел възможно най-добро изпълнение на конкретна, сложна двигателна задача.
Трябва да се има предвид и обстоятелството, че движенията в бита са предимно частични, а не цялостни, дозирани и контролирани по скорост, вложено усилие и посока. Това изисква прецизно самоуправление, което трябва да се моделира и в тренировките.
В тази връзка боравим с понятията силова и скоростна ловкост, описани подробно в нашите учебни ръководства.
В непланирани, екстремални ситуации възможният изход е зависим и от спортния интелект на човека – въпрос, засегнат в книгата “Съвременни аспекти на кондиционната подготовка в спорта”, Карабиберов Ю. 2020.
Интензивност, енергийни механизми и гликолитично натоварване
Интензивността на заниманията от функционалния фитнес е между 80 и 90 %, а изпълнявания обем в серия се регулира от времетраене между 20 и 30 сек., позволяващи максимално разгръщане на гликолитичния (анаеробно-аеробен) механизъм на енергообезпечаване.
Кратките почивки до 30 сек. са продиктувани от направените в школата C.O.R.F.I.T. изводи, че организмът възстановява Кр.Ф. до 80 % в рамките на 22 сек.
Прогресивно нарастващата умора е условие за развиване на скоростната и силовата издръжливост, което е основна предпоставка за функционално усъвършенстване на организма.
В работата се включват предимно най-адаптивните силни и бързи бели мускулни влакна тип А (гликолитични). Развиват се нервно-мускулните координационни механизми, стимулира се производството на съкратителните белтъци, както и способността на организма да работи в условията на кислороден дълг.
Енергетиката е тясно свързана с определен тип метаболизъм и с приоритетно използване на гликогена от мускулите и черния дроб като основен източник на гориво, а на квантово ниво бележи разсейване на енергия поради обезпечаването на съкращения на голям брой участващи мускули.
Всичко това не позволява максимално да се развива силата и бързината, при което се изисква концентриране на енергия.
Разглеждането на информацията като енергия показва, че упражненията от функционалния фитнес са носител на много по-комплексна информация, което реципрочно се отразява на нервно-мускулната пластичност, като част от когнитивните свойства на мозъка.
Така интегралният процес на вплитане на многопосочни въздействия проектира следовия си подпис върху ДНК и интелекта на човека.
Построяване на тренировъчни комплекси и принципът ЦССО
Постройката на тренировъчното занимание от 8 – 12 упражнения в 2 – 3 кръга с почивка 1,30 – 2 мин. между кръговете е мощен стимул на метаболизма, оставяйки го високо-активен продължително време след приключването на натоварването.
Такива тренировки ще стопят излишните мазнини и оформят тялото и мускулатурата без излишна хипертрофия. Ще бъде осигурено и положително въздействие върху най-важния мускул – сърдечния, както и върху цялата сърдечно-съдова обезпечаваща система – сърдечният пулс често достига до 200 и повече удара в минута.
С други думи, ще бъдат решени задачите с развитие на функционалните възможности на целия организъм.
Съществен момент при изпълнението на упражненията от комплексите на системата „JK Fit Motion” е спазването на въведения от нас „принцип на целевия скоростно-силов оптимум” – ЦССО (Ю. Карабиберов, 2011).
Посочената по-горе интензивност от 80–90% може да бъде обезпечена от различно съотношение на силовия и скоростния компонент на мускулното усилие.
Вариативността на отношението „сила–скорост”, на фона на прогресивно нарастващата умора, е показател, с който се съобразяваме при постройката на тренировката.
Не поставяме изисквания за брой повторения, тъй като по-тежкият уред позволява по-малък брой изпълнения и обратно – по-лекият съответно повече.
Трансформиране на физическите качества в двигателни способности
Дебело подчертаваме, че функционалният фитнес е надстройката на всички разгледани в системата ни форми на спортуване и че той „трансформира“ физическите качества в двигателни способности. Последните като такива отразяват степента на реализацията на качествата в реалните условия на битовия живот или спорта.
Това е свързано с координационните способности на човека, както и с разглеждането в спортната литература комплексното качество ловкост (ние разглеждаме ловкостта като способност, но в повечето специализирани литературни източници се разглежда като двигателно качество), които са предмет на функционалния (кондиционен) фитнес.
Кондиционирането на човека за бита трябва да се разглежда от позицията на цялостното развитие на човека, т.е. целостта на двигателните способности, разбира се, носещи белега на индивидуалността.
Погледнато от тази позиция следва, че не всички форми на функционалния фитнес са подходящи за всеки индивид и че трябва да се прилага аналитико-синтетичният подход при използването им.
Комплексните многоставни упражнения от функционално-координационните тренировки, особено изпълнявани с по-големи тежести или скорости, дестабилизират осезателно системата „трениращ–уред“ и изместват разположението на ОЦТ на тялото спрямо опората.
Това изисква от трениращия да противодейства на дискомфортните условия, оптимизирайки траекториите на движение на уреда и собствените си лостови звена, с цел запазване на равновесната устойчивост и баланс, и то по най-икономичния начин.
Фитнес любителите трябва да разберат, че именно тези упражнения съчетават компонентите на елементарните движения в единни цялостни двигателни комплекси, които по същество формират тренировъчните форми на функционалния фитнес.
Хармонизирането на комплексните действия в бита и природата са реалната оценка за практическата стойност на използваната двигателна активност.